През годините
Един след друг се нижат дните
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко,
с годините се разпиляха
и чувствата дори са жалки,
стаени само в обща стряха!
В любов които ми се клеха
предадоха ме най-безславно!
Ако е някаква утеха -
забравила съм ги отдавна!
На враговете съм простила,
а те на мен дали простиха?
Или усмихват се насила,
зад ъгъла ме дебнат тихо.
Умерените оптимисти
ми обещаваха промяна…
Порока вместо да изчисти
тя сипе рана върху рана!
Със миналото се сбогувам -
отказвам да съм нечий съдник!
Как идва бъдещето чувам,
остана само да се сбъдне!
© Елка Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за вниманието към стиховете ми, Калине!
-
Чудесно е! Дано се сбъдне!
-
Благодаря ти, Албенче!
-
Много ми хареса, Елче!... Поздравления!
-
Руми, трогната съм! Благодаря ти!
-
Аз съще се присъединявам към всички изказали се преди мен! Прекрасна равносметка, Ели!
-
Благодаря, Гавраил! Радвам се на коментарите ти!
-
Стих с наситен философски размисъл.Дано се сбъдне бъдещето,Ели.
Поздрав! -
Благодаря за посещението и хубавия коментар, Марко! Благодаря и на всички, които поставиха стиха в "Любими"!
-
Силно, хубаво и истинско !
Поздрави за прекрасната творба !
...и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица....
Абсолютно ! -
Благодаря ти, Еси! Желая ти прекрасни летни дни!
-
Присъединявам се към коментарите и аз, Ели! Поздравявам те за великолепния стих!
-
Скъпи Дани и Ирина! Благодаря ви за хубавите думи!
-
Така е,Ели всичко се променя- и ние и времето и природата....Това е нейния закон,който важи да всичко!Важна е надеждата в бъдещето-като мислим позитивно и силно вярваме....ще се сбъдне!
-
Много дълбоко, искрено, силно! Поздравления, Ели! В Любими!
-
Благодаря за вниманието ви, Петьо и Ангелче! Бъдете щастливи!
-
“В любов които ми се клеха
предадоха ме най-безславно!
Ако е някаква утеха -
забравила съм ги отдавна!” - това е много добро, Елка! Усещам влиянието на Вийон, дори и несъзнателно. 😊 -
Скъпи приятели, Младене, Пепи, Мариана, Мария, Райна, Юри и Георги, много ви благодаря за чудесните коментари! Поздрави!
-
Хубаво...
-
Самотата е чувство, през което рано или късно задължително трябва да преминем, за да оценим истинските неща в живота! Много ми хареса! Поздравления!
-
Равносметката е необходима и път ще има!
-
Чудесно стихотворение с прекрасна поанта! Радвам ти се!
-
Великолепна и безпощадна равносметка на житейския път, довеждаща до дистанциране от нещата и приемане на неизбежното...!:
Умерените оптимисти ми обещаваха промяна…
Порока вместо да изчисти тя сипе рана върху рана!
Със миналото се сбогувам - отказвам да съм нечий съдник!
Как идва бъдещето чувам, остана само да се сбъдне!
Тази равносметка е и един вопъл на отчаянието на душата от външния свят, който не заслужава евентуална нейна промяна:
"...и мислим само да сме сити, а не за полета на птица..."
Този свят е всъщност дори враг, който дебне отвред, въпреки, че му е дадена прошка за низостта му:
"На враговете съм простила, а те на мен дали простиха?
Или усмихват се насила, зад ъгъла ме дебнат тихо."
Прекрасно стихотворение, в което всичко е отлично премислено и отмерено, в името на дълбок и покъртителен смисъл. Поздравление, Елка! -
Прекрасно сбогуване с миналото!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
