21 nov 2017, 12:40

През животите 

  Poesía » De amor, Filosófica
613 0 0
Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов.
Ще играем в градината на танцуващите атоми, каза тя.
Ще те държа за ръка, заедно с вечността, отговори той.
И музиката на предадеността навсякъде се разтла,
изтръпна в радост цялата земя.
Можем ли да одухотворяваме материята, попитя тя.
Можем, ако вярваме в милостта на Божията светлина.
И превърнаха се в творци на светове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??