Не го пречупваха шамарите.
Напротив. Даваха му сила.
И той летеше в градуса на стаята
със дъх на гроздова ракия.
Не се събираше в плесниците,
в дланта на бащината си ръка.
А той ковеше въздуха със писъци.
Кълнеше себе си, детето си, света.
А после пребледнял се свличаше.
Започваше детински да ридае,
и търсеше простор през дрипите
за толкова самотното си тяло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse