Днес изпълзях от старата си кожа –
змия́ безпомощно новородена.
Светът ми отесня и бе възможно
да си измисля по-добра вселена.
Зачеркнах стари, глупави привички:
пито-платено с някакви надежди.
Простих и непростимото на всички
и пъзела на дните пренареждах.
От слънцето си взех конец назаем,
заших с усмивка тъжните си рани,
Обяздих вятъра уж на шега, нехайно,
а изгревът неразгадан остана. ...