За есен мисля. Нищо, че е рано.
Докато мога топлото да нося,
ще срежа дънките до над коляно.
От тук до мен ще се разходя боса.
Кому са нужни някакви сандали?
Какво като асфалтът се размеква
и сякаш всеки миг ще се запали
от слънцето, отгоре му напекло?
Кое е страшно? Мога и да падна,
но само да се вдигна от земята,
от някой двор малина ще открадна -
червена и със вкус на сочно лято. ...