17 may 2018, 16:51  

Въздух, Небе и Вода 

  Poesía
433 1 0

През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?

 

От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна!
Колко думи във теб измълчах?

 

С ръката която само шепа трошици събира...
Душа моя грешна!
Колко цветни алеи със сълзите ти бистри  полях?

 

Това което истински търсиш - самó те намира...
Любов моя нежна!
Ти си моите Въздух, Небе и Вода.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??