Животът тече.
Животът ни
просто изтича.
През прозореца
слънце наднича...
Погалваме нашата
стара, проскубана котка
и тръгваме двама
пак на разходка,
със бавна походка...
Кой във любов ще се врича?
Кой стихове пак ще ми срича?
През прозореца
слънце наднича...
Любовта ни
все още е жива!
Любовта от
сърцата извира!
Любовта от
душите изтича!
През прозореца
слънце наднича...
© Снежана Терзиева Todos los derechos reservados