От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния
в разсънения поглед на съня.
Познали най-неземните мечтания,
през скален процеп в ласка на деня.
Звукът им ми напомня обещание,
със нас си Ти, до края на света.
Макар страхът чертаещ разстояние,
ще тичам с всичка сила към небесния Баща. ...