В минутите, провлачени от самотата,
прочетох тайната в очите на децата.
Разказа ми я сянката, едната,
която носи се насред полята.
Показа ми къде е суетата,
защо мирише на порок света,
прочете надписите във водата
и ги прошепна през греха.
Ловецо, хващай рат трънлива,
пропей през житните нивя,
разбий вратата полужива
и радвай се във самота.
Това е твоя чест и слово,
това е твойта мисъл нова -
да литнеш във простори голи
и да внесеш оттам обнова.
Да литнем всички в думи силни,
в души смирени, силни, строги,
да видим светлини обилни
и да прекрачим порти нови.
.....................
Обичам суетата сляпа,
обичам и сърцето чисто,
но най-обичам през вратата
да дишам и предричам всичко.
© Нико Ников Todos los derechos reservados