През юли ...

26 jul 2015, 12:01

Poesía » De amor

346 1 2

Юли ще стъкне своята пещ.

Бели пожари в мен ще запали.

Всъщност едва ли ще разбереш

колко те искам. Едва ли, едва ли…

Там сред горещите летни треви

с теб да сме двама в разгара на зноя

и погледът ти да промълви:

„Знам, че ще бъдеш завинаги моя”.

Светът да почва, да свършва с нас.

Голи, щастливи – Адам и Ева.

Опиянени, диви, в екстаз,

първият мъж и първата дева.

Слънце без жал да разтапя деня.

Двете тела да блестят нажежени.

В тази любовна, зла мараня

ти да си сенчест оазис за мене.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.