Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя... Без край ще се боря с теб, шибан живот! На никого повече гъба не клатя. "По кОням!"... До сетния жив епизод...
Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога? Да. Мравка съм, ама утрепвам и слон. Отворко, ще видиш, че страшна съм фога, а ти за финала тренирай - поклон...
Защо ли? Защото съм в буря родена. Откърми ме болка и влачи порой. Стоманата става стомана с горене, в прегръдки на огън - N пъти на брой...
Изчанчена, луда, скандална и дива, наточила нокти, с озъбен сурат... Тогава съм себе си! И ми отива... Със кръв извоювала всеки комат...
Дори да те лъжат, че вече ме няма... Че стълб на Енергото тихо крася... Недей да се връзваш на тази измама... Във отпуск съм, просто... Да... презаредя...
УНИКАЛНА СИ, Риа!!! Не електричество... СТИХИЯ СИ!
И стилът, и идеите, и енергията...!... Толкова естествена! Толкова истинска!... Обичам да чета Поезията ти, Фурийо!
Прегръщам те с обич, Риа!
Много противоречиви усещания остави у мене този стих. Не мога да дефинирам какво точно не харесах, нито какво точно (и дали изобщо нещо) харесах, ама бях презареден май с по-високи очаквания.
Поздрав, Риа. Пишеш хубаво. Това е най-важното.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.