23 oct 2012, 21:58

При някой беден поет 

  Poesía » Otra
436 0 0

Ние, хората, не ценим краткия миг,

който любовта ни дарява.

За нея нямаме място в живота си сив,

щом банковите си сметки при нас не оставя.

 

Като бездомница днес, тя обикаля навред

и търси поредната, човешка пощада.

Само от време-на време отсяда при някой беден поет,

който не очаква от нея парична награда.

 

С неговата ръка тя рисува цветя

и върху белия лист дъгата изгрява

с едничката негова, вълшебна мечта,

по-често да го посещава.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??