Прибирам се
след хиляди копнежи.
Мечтаех си отдавна за това...
Не ми палете лампи,
замълчете... -
да вляза в себе си,
да разбера...
Отвътре да почувствам
без остатък
на моя собствен смисъл
същността...
Отлагах го
в торпедото на дните!...
Не чувах
и не виждах
досега...
Немилостиво
темпото пленява
душите ни
в илюзии и страх...
По-бавничко
съм жива
и създавам,
и вярвам,
и обичам,
и творя...
Преглъщам трудно
залъците груби
от чуждите охоти
за света...
Преполових
живота си
без друго!...
Прибирам се
да чуя
Същността.
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados
Великолепна!