22 oct 2005, 21:09

Причина 

  Poesía
900 0 2

Не мога да опиша само с думи
онова сърцето що рани,
онова,което ме изгаря,
онова,което ме гнети!

 

Странно чувство на самотност,
неразбрана вечно от света!
Осъзнавам свойта невъзможност
да се пазя днеска от врага!

 

А тои нахлува във душата с трясък,
разбива всичко там,руши...
Като вълна,разливаща се с плясък-
загиват всичките мечти!


И тъй...самотна без мечти се взирам
във всеки мъж,жена,дете...
Търся себе си,но нищо не намирам!
Не знам защо?!Кога?...Къде?!

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря
  • аааа! това е добро според мен
    познавам чувството
Propuestas
: ??:??