История „плашещо хубава”

написа в сърцето ми КРАЙ.

А знаех, че бъда ли глупава,

главата ми някой замай

и стана робиня на чувства,

сама се в гърдите бода...

Наивно в играта се впуснах

и карахме без правила.

Изчерпа се твойто внимание.

Убих ли го, или греша?

Но в мен не стои покаяние,

че кратко бях твоя жена.

Вината във себе си търся,

а тайно виновен е друг.

За моя характер на мърша

съдействал е всеки боклук.

И чиста не смогнах да стана.

Омърсих ли твоята чест?

Причината недоразбрана

повдига в мене във протест

сърцето, което те иска...

Сърцето, което проби!

Май друга със тебе е близка...

Намразих се с мойте мечти!