Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите.
Гледаме изпепеляващо, защото в същност сме безсилни.
Кръстосваме света, защото мислим си, че сме зклещени като в затвор.
И слушаме учители и мъдреци, гадатели и звездобройци, с едничката надежда чудодейно отново да станеме деца.