Скъсява ми се хоризонтът,
все повече се приземявам
и само страхът от падане
ми дава сили в порочен кръг
да продължа да обикалям.
Но чакам сблъсъка със птица
и оцеляване вълшебно -
с искра от нейната зеница,
с нещо тъй просто и потребно…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Поздрави, Роси!