СНЕЖНА ПРИКАЗКА
Сузи се протяга. Спи с едно оченце.
С две не се полага. Мърда тя с ушенце
и глава надига всичко да проучи.
Майка е! Не стига само да мяучи.
Рожбите си малки трябва да опази.
Бърди на пързалка по коремче лази.
Джакомо вратата тихичко отваря.
Търси си белята! Вчера бе вратаря,
мач като играха с орех вместо с топка.
Голове брояха две комшийски котки,
спрели да обсъдят футболната драма.
Чу се и присъда: Той не става! Срамно
е да му нанижат десет бързи гола!
Никаква престижност! Сякаш Гуардиола
мрежата пробива с крак за златна топка.
Джакомо, не бива, срамно е за котка
тъй да се излага! Сменяйте вратаря!
Както се полага, да не се повтаря,
Джаки омърлушен и засрамен скри се,
в мъката си сгушен. Ала днес яви се,
за да им покаже той, че е достоен.
Сузи, да накаже своя непристоен
син, е вече вънка, търси го с тревога.
На висока трънка скочил е и "Мога!"
сякаш заявява – пръв еквилибрист е.
Без чадър успява! Потреперват листи,
храстът се навежда, сякаш ще се скърши.
Джаки се оглежда – ох, какви ги върши! –
и на клон съседен скока прецизира.
Той не е последен. С поглед пак намира
накъде да скочи котето от цирка.
Майка му го сочи: - Без дресьор и свирка
чудно днес се справя моят мил скокливко!
Моля ви тогава – Сузи взе да вика –
никой да не черни котешката слава!
За вратар е вярно Джаки, че не става,
но е грациозно, ловко е момчето!
С обич благородна гушна тя детето.
Бърди, че говори някъде отдясно
сякаш ѝ се стори и със скорост бясна
Сузи се затича, него да потърси.
Своето езиче с пресен сняг поръсил,
на пързалка ледна смешно се клатушка
този син последен – първи непослушко.
Гушката му вече от студа трепери.
- Пак си без елече! - Аз не го намерих! -
бързо обяснява шоколадко малък.
Чалри се задава. Спрял до кръгъл камък,
брат си гледа стреснат рижото юначе.
Козина не сресал, почнал бе да плаче,
че е сам в дома им и навън се втурна.
Сузи изненада, но с прегръдка бурна
тя сина посреща, рошльото облизва.
С обич най-гореща майката нанизва
няколко целувки – сякаш са геврече.
Изведнъж ѝ щукна – гладни те са вече!
Тръгна към реката да им хване рибки.
Стигна до водата, гледа ги, че припкат
под леда игриво покрай куп шубраци.
За да са щастливи нейните юнаци,
трябва да са сити и с коремче пълно.
Време е в игрите разум да покълне.
Сузи мушна лапа в ледената дупка.
Смъртната заплаха сякаш взе да пука
и това прогони рибките сребристи.
Странен шум отрони, ала не със листи,
с клони натъжени вгледа се върбата.
Без листа зелени – гола, но сърцата –
тя се разтрепери Сузи че ще погне
рибките. Намери как да им помогне.
Котката подскочи и се заоглежда.
Над леда проточи врат, ала изглежда
се досети вече, че е закъсняла.
- Без късмет съм! - тази истина разбрала,
тя към друга дупка във леда пристъпи.
Като жив изхрупка той със звуци тъпи
и разтвори бавно белите клепачи.
Котката, навярно за да не заплаче,
по-назад се върна, на брега излезе.
Бе дотичал Бърди и с език изплезен
гледаше към Сузи гладен и объркан.
Тя измяука гузно, но в леда не бръкна
повече, решена с друго да ги храни.
С лапа вледенена котето подхвана
и побутна нежно да върви тогава.
Приказката снежна в друга продължава.
Следва:..
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados