Приказка

В езерото на листо

жабче се люлее

и към мене гледа то

тъжно, и не смее

да помръдне, че така

слива се с листото,

и от щъркела сега

пази се самото...

Аз обаче от дете

приказките зная

за това, че вечно те

са щастливи в края:

виждам ореол златист,

в мислите понесен-

жабчето от този лист

е било принцеса...

Ала знам, че по напред

трябва да целунаІ

както там си му е ред

гадната муцуна...

Примирявам се... Добре!...

Щом си трябва, трябва-

за принцеса и се мре,

и целува жаба!...

Примижавам и така

жабчето целувам,

и поглеждам, но сега

виждам то отплува,

а с внезапен странен шум

от крила помръкна

и там щъркел с дълъг клюн

жабчето отмъкна...

... Нещо в мене се стъжи,

нещо ме затресе,

но животът продължи

вече без принцеси!...

Коста Качев,

12.09.2014.

Охридското езеро.