Приказка

14 mar 2012, 10:22

Poesía

508 0 2

ПРИКАЗКА

Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.

Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.

И мълчахме. Думите не бяха нужни,

щом съдбите ни се сляха в любовта.

Майски нощи под луна сребристобяла

и звезди, поръсени с бадемов цвят.

Колко обич във очите засияла!

Колко трепети в сърцата ни горят!

Дойде есен, ние пак сме с тебе двама.

Стъпките ни бавно, есенно шептят.

Любовта ни още силна е, голяма,

но го няма пролетният дъхав цвят!

Искам аз да бъдем и в студена зима

с топли длани, с влюбени, добри очи -

Тази приказка навеки да я уча,

песента в сърцата вечно да звучи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2012-03-15T16:16:24+02:00

На Звезди и на Венета много благодаря за това, че са ме посетили и за добрите думи.Аз също много обичам приказките, разказвала съм много на синовете и внуците, но признавам, че приказката за любовта, когато е взаимна е най- хубава.
veneta7 (Венета Пенева)

2012-03-14T10:55:38+02:00

Много хубава приказка, все така я разказвай с любов в душата си.