Бяха те две влюбени деца:

тя - принцеса лъчезарна,

а той - паж. Две трепетни сърца

в приказна страна сияйна..

Мащехата ù, кралица зла,

зла грозница завистлива,

нея тя превърна във ела -

пажа пък - в твар уродлива.

Със магия тя ги раздели -

него на тоз бряг пустинен

прикова към мъртвите скали

грохнал, немощен – безсилен.

На отсрещен бряг и днес блести,

огнено трептящ - сияен

в ярки, златно пурпурни лъчи -

стройният ù стан изваян.

Тях със бели къдрави вълни

ги разделя все реката.

Чужди там от двете ù страни

те се гледат през мъглата.

В нощите над сънните води

пеят гиздави русалки

и пригласят влюбени щурци

със любовни песни сладки.

Сраснал плътно в черната скала,

взор печален той отправя

към брега  на своята ела

и във унес ù долавя

тихите нашепващи слова:

„Ти при мен ела, любими,

над води пенливи кат стрела

прелети при мене, мили...”

Във скали скован до сетен час,

шепне ù през болка тъпа:

„Вкаменен и неподвижен аз

да летя не мога, скъпа...”

И  във миг гранитната скала

с гръм разтърсена се свлече,

малък къс от нейната снага

разлетя се надалече.

Ето там, при стройната ела,

долетяло бе сърцето

и със огъня на любовта

разпламтя се до небето.