Приказка

Имало е някога един... има и сега,

бедняк, в боклука всеки ден той ровел.

През зимата замръзвал под снега,

но вярвал в Бог и всеки ден се молел.

Добрите хора храна му давали и дрехи,

с трошици хляб той гълъбите хранел,

но все преспивал той под чужди стрехи,

... в дома си никой не го канел.

В един студен и мрачен зимен ден,

той хората броял... бързащи с покупки.

Коледа? За него само ден студен,

и мръзнел... останал бе той без обувки.

Тогава казал си: На Бог ще се помоля,

обувки Той ще ми даде...

Дошъл във храма да чуе Божията воля

и да постопли премръзналите си нозе.

Пристъпил, изтупал дрипите си снежни,

и за молитва той протягайки ръката,

във ъгъла видял човек, застинал неподвижно,

защото Бог отнел му бе... краката...!

Погледнал бедния човек отново,

засрамил се от свойта... ненаситност,

към Бога не промълвил нито слово,

трошиците останали на гълъбите пръснал.