Самодива (Вики)
535 5952
4 abr 2008, 9:29

Приказка 

  Poesía
1006 0 9

                І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка.

Пленен от нежния и чар
и от косите и сияйни,
принесе мислите си в дар,
повярва в морските и тайни.

През дни на скръб и труд горчив,
в безумна битка със морето,
запази своя сън красив,
живот му даде със сърцето.

               ІІ
По бряг отвесен и студен
младеж се скита и мълчи
и няма нощ, и няма ден
за търсещите му очи.

А вятър гони се с вълни,
солени пръски разпилява,
като замръзнали сълзи
лицето тъжно оросява.

Със поглед, впит в безкрайността,
и болка пареща в гърдите,
ще чака да се върне тя
и да изплува от вълните.

                ІІІ
В незнайни морски дълбини
издига се дворец голям,
с корали розови - стени,
с килим от пясък разпилян.

От весел смях е огласен
и песни, галещи ушите.
Там всеки лъч е отразен
в сиянието на водите.

Русалки дивни крие той -
богини нежни и светливи
блестят в прозрачния покой,
във непристъпността щастливи.

От тъмни бездни сила сбрали,
а изтъкани от лъчи,
човешки чувства не познали,
осмиват мъжките мечти...

                ІV    
Свисти пак вихър вледеняващ,
пак блъска прилива брега,
небето бавно потъмнява,
проблясва първата звезда.

И в падащата нощ изгрява
луна - красавицата бледа,
човека чакащ озарява
с усмивка нежна, но студена.

А той, в морето поглед взрял,
видя се като в огледало
и трепна - беше остарял,
как бързо времето летяло!

Развяващата се коса
отдавна май е посребрена,
а само старата мечта
остава неприкосновена.

И с огън млад в гърдите пак
очаква своята богиня,
с очи горящи дебне знак
от вече толкова години.

С въздишка лека се присви
и се отпусна на скалата,
от чакане се вкамени,
но още гледаше водата...

                V
На изток просветля небето,
вълните изгрев позлати
и пясъците край морето
обагри с хиляди искри.

А между зъберите страшни
видяха първите лъчи,
че като паметник очакващ
седеше камък със очи.

И днес, след толкова години,
дори през зимата, в снега,
той - чакащ своята богиня,
излъчва още топлина.          

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно очароващо, пленяващо, браво,
    поздравявам те!!!
  • Интересно... Никога не съм обичал дълги произведения, но това го прочетох... Умееш да завладяваш... Очаквам следващото!
  • Мнвого, много хубава приказка!
    Приказка за мечтата...
    Докато има човек мечти, душата му е жива и топла...
    Благодаря ти!
    Пожелавам ти много мечти!
  • Дали съществува такава обич в действителност? Много красота и надежда има в стиха ти... Страхотно...
  • Сякаш се огледах в сън и прозрях само красота и парещи надежди.
    "И днес, след толкова години,
    дори през зимата, в снега,
    той - чакащ своята богиня,
    излъчва още топлина."
    Поздравления-удивително е!
  • Браво!Много хубава приказка.
  • Ех, че хубаво...!!!
    Браво, Вики! с обич.
  • Поздравления!
    Обичам приказките в стихове, много ги обичам. Красиво е и някак сгряващо
  • Май и двете провокираме. 10х за включването.
Propuestas
: ??:??