Очи отварям точно в полунощ,

обувам балните обувки

и пътувам...

Вървя към светлините

и разкош

облива този мрачен булевард...

Пепеляшка се прибира изморена,

срещам я по пътя към дома,

изгубила пантофка,

ала окрилена,

срамежливо се усмихва

и мълви:

"Дарявам ти  магията си .

Ето -

пред портите те чака твоя принц",

чудни думи, а небето

заблестява силно и  искри.

...

И странно - озовавам се във кула,

затворена во веки

и сама.

Ридая всяка нощ и хуля,

викам, плача и крещя...

И ето, вика ме отдолу

моят принц,

дошъл да ме спаси.

Спускам дълга плитка

до земята,

той при мен да се качи.

Политаме тогава на килимче

далече, над горещата пустиня...

А над нас едно красиво херувимче,

появило се от лампа,

приказки шепти...

Отхапвам ябълка тогава,

падам на земята

плавно.

Полагат ме в ковчег кристален

и чудя си - къде си ти?!...

Не минава много време

и с  целувка ме спасяваш,

събуждам се -

будилникът звъни...

И не, не искам,

ала трябва пак да ставам,

но дванайсет пак ще долети...