П Р И К А З К А
Пак ли идваш бързо и за малко?
Като добрата фея
в някоя трагична приказка.
Докосваш ме и омагьосваш мислите,
поръсваш ме с вълшебен прах по устните,
поглеждаш ме с очите влюбено
и после тръгваш без да ме попиташ?
Аз пак ли ще повярвам истински,
че безкрайно омагьосан от косите съм.
Сега обаче, моля те с очите си,
дано останеш този път завинаги, ...