8 feb 2009, 10:44

Приказка 

  Poesía » De amor
1135 0 15

            Приказка

                              На Д. И. Д.

 

Звездите спят във тази нощ.

Навън е тихо и задушно.

А Сънчо на гърба със кош

Луна в прозореца ми пусна.

 

... Това е нашата Луна -

свенлива, нежна и омайна,

която (помниш ли нощта...)

превърна любовта ми в... тайна.

 

Тогава (женен беше ти)

крадяхме мигове и срещи.

За някой от познатите

изглеждах глупаво и смешно.

 

Но знам - това е любовта -

понесла завист и обиди -

пак тебе ще намира тя,

където и с когото да отидеш.

 

... Звездите спят във тази нощ -

все още - тихо и задушно.

Целувам те за лека нощ -

никога не ме изпускай...

 

 

 

 

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??