Облачета бели
на небето спрели,
фигурки рисуват,
аз им се любувам.
Зайче бяло скача,
слонче го закача,
после се размиват,
на далеч отиват.
Други се явяват,
пак се заиграват.
Клоун с дълга шапка,
малка, сладка жабка.
Охлювче, лисица
и граблива птица.
В приказка една,
попаднах, май, сега!
Мама ме побутва,
по рамото ме тупа:
„Мими, приземи се,
урока научи си!“
- Облачета бели
на небето спрели,
утре ще се върна,
отново да ви зърна!
Уроците ме чакат,
ще бъда като кака –
примерна, добричка,
отлична ученичка!
© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados