Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес...
А белите снежинки на цъфтежа
по устните ни лепнат като скреж,
на утринта в просъницата свежа
се будим от томителен копнеж...
Целувам те по сънните ресници,
ти гледаш ме със палави очи,
а вън ята от подлудели птици ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse