Поискал веднъж един Призрак
да иде на бал, веселба.
- Защо не?! - в ухото му Присмех
присмял се над злата съдба.
И тръгнали: Призракът - в бяло,
а Присмеха - в черен корсет.
Не щеш ли, навън заваляло,
та Призракът станал по-блед.
На бала - той бил бал със маски,
танцували много лица,
въртели се множество краски,
сред тях и звезди, и слънца.
Надувал се Присмеха смешно,
а Призрака губел почти
ту форма, ту цвят - все по нещо,
което едва му личи.
Когато настъпило утро,
Корсета, пропукан от смях,
погледнал на Призрака: - Друго,
попитал - не искаш ли, Прах?
И Призракът сочил, пелтечил,
накрая разбрал го Смеха:
- Животът, в червено облечен,
а в синьото там - Вечността!
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados