Едно детенце, както си играло,
малко зрънце съзряло.
Взело го нежно с ръчички,
както правят всички,
положило го в саксия
и слънчо направил магия.
След месец-два
то подало глава,
благодарно на детето,
подарило му сърцето.
– Мамо, мамо, я го виж
колко е красиво!
– Тъй е, сине, щом си работлив,
винаги ще си щастлив!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados