Беше отдавна, в тъмното бях сам,
а от вълшебна приказка аз знам,
че самодиви бродят в нощи като тази –
безлунни и потайни.
И въпреки, пък може би и затова,
поех пътечка никому незнайна
към тъмното в усойната гора.
И я видях – така омайна,
вървеше тихо в меката трева.
Със всяка стъпка събуждаше цветя -
ярки, нощни – самодивска тайна.
След нея тръгнах, ...