25 feb 2006, 19:53

Приказка за горната земя  

  Poesía
797 0 9

- Къде е светлината?
Нали ми казахте, че тръгваме за горната земя?
А тука прилепи шумят с крилата
и удрят на небето черната стена.
Нима не пълних вашите гърла
със тялото си до насита?
Нима на всяко: "Гра, Гра, Гра"
не давах кръв и плът без да попитам:
“кога е горната земя?”
Нима със своя дух и свойта мисъл
не слагах топъл дъх под вашите крила?
Защо сега ме гледате със поглед кисел
и търсите във мен вина?
- Приятелю, ти май си в грешка.
Не сме орлите търсещи желаната земя,
а лешояди сме, които в таз година тежка
нуждаеха се от добра храна.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да Жоро, нещо ми напомня на МОЯ ЖИВОТ ТУК!!! Още ГИ храня!!! На теб - 6!!!
  • Как съм пропуснала да поздравя и аз земляка си за прекрасния стих?!Сърдечен поздрав и от мен
  • На всички които ме похвалиха благодаря
    Да Светославе малко накъсва ритъма , но за сега така
    Нямам време за редакции...Обикновенно редактирам след година -две
  • чудесно казано-6 и от мен
  • Дайк, благодаря за удоволствието да прочета това!
    Харесва ми стилът ти !
  • Скъпи Даик, прощавай за фамилиарното обръщение, но те чувствам много близък, виждам, че си един много забързан човек, и не мога да разбера как си съхранил толкова топлина и човечност!
  • Твоите стихове винаги разтърсват,Дайк!Не спирам да те чета!)
  • Благодаря ти Пепи!
    И не защото ме помоли
    Длъжен съм не само на теб...
    Едва ли има извинение за мълчанието ми...но утре е " прошка"
    Дано простиш на един " надбегвач с времето"
    Прости.
  • Отличен за идеята и за реализацията!Много ми допада стилът ви.Всичко, което сте публикували тук е супер!
Propuestas
: ??:??