Словата, дето в стих сега превръщам,
не струват даже пет пари пробити,
очите на опразнената къща,
щом вече от бръшляна див са скрити.
Презрява до обраслата ограда
черешата с некастрените клони
и само рой оси – жужаща клада,
че ражда още сладък плод, напомнят.
Ръждясъл е на кучето синджирът,
самото то – крака и кожа постна.
Под хладния небесен свод събира
кураж в сълза зад вратника залостен. ...