Ще ви разкажа една приказка стара,
за едно момиче на име Клара.
През една ясна лятна нощ
се сблъскала с неописуема мощ.
И тя самата не можела да разбере
разбунтувалото се в нея от чувства море.
Тя се запознала с едно момче,
с глас по-нежен от медно звънче.
Именно в този глас се криела мощта,
която усетила Клара в нощта.
Между нея и момчето прихвърчали искри
и постепенно се превръщали огън, силно в тях да гори.
Една вечер над града се стелела омара.
През тази вечер една вещица срещнала Клара.
Тя я проклела нивга вече да не види момчето
и от мъка щяло да й се пръсне сърцето.
Проклятието можело да бъде премахнато,
ако открие едно малко джудженце смахнато.
То трябвало да й даде косъм от самодива,
която под нощната луна танцува и става все по-красива.
И с косъма в ръка
да зарови пръсти в своята коса,
после през девет царства в десето,
там, чак до морето,
да открие своят принц в златната градина
на добрата фея Събрина.
Тя щяла да им помогне да се съберат
и проклятието до края да развалят.
Клара открила джуджето,
но за да вземе косъма, трябвало да му разпори шкембето.
Преминала от деветте царства в десето,
там, чак до морето.
Отишла в златната градина,
там била и добрата фея Събрина.
Силите им обединила
и проклятието напълно развалила.
Оттогава те до днес,
живеят щастливо в Приказният лес.
© Анита Райкова Todos los derechos reservados