Дъждовен ден, навън е пусто.

По улиците няма нито звук.

И само клаксоните глухо

далече свирят пак напук.

Капки дъжд се спускат чудно,

цопват в локвичката кал.

Леки брисове танцуват сънно,

играят нежно с нашата печал.

Клони стари на високите дървета,

пукат тихо тънката снага

Веят, свирят пустите полета.

Танцуват в ритъм златните жита.

Живата река тече безкрайно,
животворно скитаща из полска шир.

Танцува бавно по завои  всеотдайно
и изчезва слята с някой вир.
 

Скитам сам из селската картина,
рисувам свои образи на пук.
Добавям щрихи от коприна
и картината добива собствен звук.