bela (Павлина Ненова)
39 147
20 jun 2008, 20:25

Приказка за смъртта 

  Poesía
760 0 8

Обходих света по безлюдни пътеки.

Не търсех, не исках свой собствен прав път.

Гладна за обич, гладна вовеки -

гниещо сърце във здрава, свежа плът.

 

По пламнали алеи летяха алчни глутници,

възкресяваха, възпяваха, крадяха мъртвите вселени.

Идеха от ада замръкнали пътници -

вгледай се. Сред тях ще откриеш и мене.

 

Знам, че не съм вече онази чаровница.

Сега се люшкам сред мистичните, древни познания,

Които ми приготвиха черната гробница,

иззидана от милиони гнетни разочарования.

 

А ти, зрителю, не гледай така възмутено -

гибелта ще дойде неусетно сред гърмежите

и няма да боли, нито пък да е студено,

ти не слушай на неуките брътвежите.

 

Те със свойта глупост и нелепа слепота

изстреляха по мен безброй куршуми.

Зрителю, скрий тази кървава следа,

скрий гилзите от смъртоносните им думи.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??