Приказката на сърцето

31 ene 2012, 20:12

Poesía » De amor

767 0 2

Старият тон любовен, пронизващ тишината,

допир чувствен, галещ нежното лице.

Мрак, пречупващ светлината,

спотаен в детското сърце.

Нежна струна мелодия рисува,

разказва за някаква изминала любов.

А край нея снежинки ще танцуват,

живеещи кратък и студен живот.

Зимна приказка рисува ми небето,

звуци отекват в тъмнината.

Стари спомени навява ми в сърцето,

стари рани, докосващи душата.

Като нещо нереално или нелечимо

усещам в мене любовта.

Сякаш чувство, с друго несравнимо,

се вселило и тече в кръвта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.