21 ene 2016, 17:40

Приказката наша 

  Poesía » De amor
296 0 2

 

Бях камък във клокочеща река,
и късче лед във празна чаша,
бях силна, твърда и добра,
но нямах приказката наша.

Откри ме ти и приказката почна,
написа в мен копнеж за друг живот,
извая ме... принцеса непорочна,
спечели ме... да,  ще съм твоя аз... до гроб.

И приказката приказно шепти,
че ти и аз във нея ще живеем,
ти вечно моят галещ принц бъди,
с любов и вяра,  замък ще излеем.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Непременно ще те поканя Благодаря ти, за поредния красив коментар!!!
  • Великолепно! Приказно и изстреляно на един дъх, Цвети. Много мъже биха се размечтали, след такова стихотворение, да се запознаят с принцесата на принца. А аз бих се радвал да бъда поканен на бала - малко преди 0 часа! Поздравление с 5-звезден поздрав!
Propuestas
: ??:??