kobata (Теодор Иванов)
3 60
4 jun 2013, 7:50  

Приказки 

  Poesía » De amor
1101 0 6

Дори и в приказки не вярвам вече!

Не чакам таз земя да се разтвори,

да се покаже заек по елече

и с глас човешки да ми заговори.

Или юнак със мускули чутовни –

наравно с мен, срещу живота да застане.

Да пеем вечни песни, революционни,

умирайки, с кръвта си да ме брани.

И друго знам – от пещерите тайни,

препълнени със всякакво имане –

не се измъкват чест, любов и знания...

По-скоро те от тебе ще откраднат!

Ако ли, разни там, крале и господари,

повикат ме – да пазя царствата им от крадци

и гръмко, във отплата обещават –

земи и вино, щерки и дворци.

Веднага, на секундата ще им откажа,

че втръснало ми е от ласкави лъжи,

от ялови нивя, картонени палати.

От пиенето пък – глава боли!

А тези, досегашните принцеси,

които идеха – натруфени и слаби,

след мойте истински целувки

превърнаха се в тлъсти, грозни жаби.

© Теодор Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми. Но е по скоро поезия "нелюбовна", ама няма такъв раздел. Принцесите - на жаби, но и принцовете - на влечуги😁
  • От мен петица, Тео! Днес те открих и съм доволна!
  • Чак творби.. Стенания по-скоро...
  • Ама, редактирайте ги тия творби по-често, де!
    Тео!
  • Принцесите във жаби,
    жребците във магарета,
    а с вятърните мелници
    борба е за иманета
  • Животът като приказка. Интересна алегория.
Propuestas
: ??:??