21 oct 2018, 18:35

Приказки за нас - През драматургията на момента 

  Poesía » Otra
554 5 6

Изтръпнал съм, като ловец,

напъхан в овча кожа.

Подскача покрай мен щурец.

Надушва някак ножа.

 

Не той е страшен, но уви,

бои се скокльото от острието,

а острите ми зъби ги боли

от скубане на корени в полето.

 

И мъкна мъката – товар,

през драматургията на момента.

От мен се иска да съм твар.

Да различавам мащерка от мента.

 

Да дъвча и преживям с яростта

на вече осъзнатото покорство.

Покорството ми обещава вечността,

но в обещаното е скритото коварство…

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

* Авторът напомня: "Приказки за нас" са приказки за достатъчно пораснали деца.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??