Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети
от клон на клон със странен звук.
От сивото небе вали.
Омайна красота е тук!
Пристъпвам бавно през снега.
Той в бяло ме покри и мен.
Красива приказна гора!
Мой чуден декемврийски ден!
Пътеката след мен снега
като магьосник я изтри
и своя зимен сън сега
гората все така ще спи…
© Ани Иванова Todos los derechos reservados