Във очите ти събрана е вселена:
топъл космос - необятно щастие.
Тя, душата ми, от тях е запленена
и завинаги остава им подвластна.
А ръцете ти са океан от нежност,
дълбини, в които искам да остана.
Да съм там - в прегръдките ти, вечно,
да си мое сбъднато желание.
Остави ме аз да те разкажа,
наслаждавай се на всяка моя дума.
Любовта си нека ти покажа,
мое страстно приказно безумие...
© Люба Георева Todos los derechos reservados