Понеже вярвам още в разни приказки,
вълшебства и чудатости, и феи,
издирвам спешно лошата орисница,
която да ме прободе с вретеното.
Да идва да ме омагьосва, че от сънища
щастливи писна ми. За миг утеха са.
С тъги препих, наситих се на скърбища,
по Принцa, дето мътните го взеха.
Да спра да се събуждам с длани мокри,
(сълзѝте ми не смогват да попиват).
Заспя ли непробудно – всеки спомен,
в горите тилилейски да се скрива. ...