Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема!
Наивните към рая отлетяха!
В главата, скъпи, май ти е проблема!
Психиатърът ти с бяло знаме маха.
Говоря грубо? Чак и неприлично?
Отвикнах да говоря на стената...
И само диагноза - нищо лично,
прикрепям ти... С пирони към душата...