djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
6 sept 2016, 20:38

Прилича на тъга 

  Poesía
1408 11 30

Пореден ден си тръгва мълчалив,

прегърбен от очакване и липса.

Във шепите му думите си скрих,

които ти и днес не ми поиска.

 

И бавно се превръщам в тишина,

(а знаеш ли, страхувам се от нея).

Тя толкова прилича на тъга,

на болка, и на лудост, и на бездна.

 

Нощта разстила своя черен креп,

в прегръдките ù ледени полягам.

Така ми е студено, ала теб

те няма да ме стоплиш, няма, няма...

 

Щурчета свирят в сънните треви

най-тъжната от всичките сонати.

Заслушвам се... Но вятърът е бил,

до плач накъсал в мене тишината.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вълнува.
  • Благодаря на всички ви за добрите думи!
    Приятно ми става, когато видя, че и по-старите ми неща все още се четат
  • Върнаха ме днес отново тук. Знаеш ли Жани, според мен първите два куплета са по-силните и абсолютно достатъчни да бъде това една много силна творба.
  • Изпята тишина... Хубава творба, Жанет!
  • Твои си състоянийчета, Джу, но ни докосват дълбоко и прави съпричастни с твоите настроения, от които никой не е застрахован, че няма да го споходят. Раздавайки себе си чрез епистоларния си изказ, ти ни вдъхваш кураж и оптимизъм, и даваш пример как човек трябва да намира начин да преодолява катаклизмите в живота си и да се радва на всеки , дарен ни от Бог хубав миг. Христос Воскресе!
  • Красива и силна поезия!
    Мълчи ми се...
  • Ех, Камче... какви ги говориш, това са някакви си състояния мои си само...
    Прегръщам те**
  • Дано сектор "Любими" е достатъчно голям, за да побере твоите неописуеми шедьоври!
  • С малко закъснение... благодаря на всички, които минаха от тук!
    Безжичен, думите ти задължават. Много трябва да внимавам занапред
  • Хубаво е да се прочете хубава творба. Браво! И още един път "Браво" - за точната, безупречна в граматично отношение творба - за литературни творби би трябвало да е подразбиращо се условие. За съжаление в много текстове - не е! И затова също те поздравявам.
  • Знаеш ли... това ме заболя...гадинке...:Р Връщаш ме някъде там, където и когато и аз съм се чувствала така... Хубавото при хората е, че успяват да се превъзмогнат и да се съберат от начупени парченца и накъсана тишина... и отново да бъдат в полет... къде с едно крило, къде с половин, но...в полет... Благодаря ти за този стих!
  • Тишината е, за да я живеем в думи... Колко хубави стихове...
  • Хубаво е Жанет, докосва и вълнува!
  • !!
  • Тъга е.
    Но е хубаво, че прекрасно си я нарисувала с думи!
  • Добре, че са листите да има къде да я излеем, че иначе... задушава, знаеш как е, Светлушка Прегръдки!
    Благодаря на поспрелите!
  • Както винаги - перфектно предадена емоция! Да, голямо удоволствие си, Усмивчо!!
  • Насладих се...
  • Проникновено...
  • Цял един роман, събран в няколко реда! Пишеш прекрасно!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
  • Страшно много ми харесва стихотворението. Затова си го добавих в любими. Поздрав!
  • Хубаво е, Джуджи!
  • Ей, Жанче Смехуранче, усмихни се, не ти отиват тези тъжни, насълзени очички! Добре е, че само прилича на тъга! Чувствен натюрел, вълнуващ поетически изказ! Поздрави!
  • ... знам ще скриеш пак смеха си в шепи, ще се жлътнеш дивно минзухарче и от щастие ще клепаш, клепаш, обич си ми мило ми другарче...
  • Тя толкова прилича на тъга...
  • Чух музиката от твоята творба,много тъжна и гениална...
  • Не!
  • Ти не тъгувай. Може би
    било време просто да си иде.
    И не е Бог. Не е! Дори
    човек не може в себе си да види.
Propuestas
: ??:??