Nella_gold (Нели )
841 4525
5 dic 2008, 6:48

Прилично на завеси 

  Poesía » Filosófica
417 0 6
Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни.
А в подпрозоречните им пространства
изтичаха се  - миг след миг.
Вратата се залости сякаш.
След порива на вятъра студен.
Проскърца като за последно,
а после ...
В уморената, безмълвна тишина
процеждаше безлунна
светлината.
Прочетени са... всичките завеси
всъщност.
А вятърът не млъква.
Заяде се с решетките.
Трошеше ги със яростно усещане -
за неприкосновеност.
Дъждът...
След него ги лепеше,
неуспешно,
подобно папие - маше.
За да ги предпази
някак,
от суетност.
Железни.
За да не пропускат
слънчевата светлина
през дреб от толкова
продрани вестници.
(На които дори последната им новина
бе с дата - срокът й
отдавна бе изтекъл.)

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъга...
    Златце, я се усмихни бързо!
    Виж се колко си готина!!!
    Прегръдка!
  • Хареса ми!
  • Хубави и пъстри са прозорците ти, Нели. С много минало (прочетох го във вестниците). Но и с много бъдеще. Само свали решетките. С обич!
  • тъжна си Нели...усещане за тъга и красив спомен преминал през теб...
    много ми хареса този твой стих...с обич...
  • Някак пустота ми навя този стих - копнеж или не по нещо отдавнашно и невъзвранимо!Поздрави, Нели - обичам да се завръщам споменно, а тоя стих беше едно прекрасно средство за това!
  • !!!
    Хубаво е!
    Поздравче!
    Желая хубав ден!
Propuestas
: ??:??