Леглото ми до мен се сгуши
и показа своята душа:
две възглавници големи
и една малка, за среда.
Едно одеало, облечено в пижама,
намачкано във крайчеца лежи.
Една завивка във позлата,
в долната част на кревата,
едвам за крайчеца тя се държи.
Едни дънки, на две сгънати,
по средата като плесен седят
и една найлонова чанта
върху одеалото нахално лежи.
Една червена пижама,
обърната, до торбата е свела очи
и един кабър лукаво усмихнат
под одеалото тихо седи.

Защо туй легло толкоз напомня
на бардака, шарен, във мойта душа.
И тъй като леглото ми си показа душата,
моята същност не може се скри.
В душата си нося аз всичко,
от всичко по малко, дори
имам една дрипа зъбата,
която отдавна за помощ крещи.
Но захвърлена, както торбата
нахално в душата ми любовта си седи!
                                                 10. 09. 2007 г.