30 jun 2013, 14:15

Приливи ще следват вечно късчето магична нежност... 

  Poesía » De amor
777 1 11


Приливи ще следват вечно

късчето магична нежност...

 

 

Ревниво Океанът пази

в кадифени глъбини

страстта на приливни талази...

 

Нека тягостни Мъгли

да замятат гъсти мрежи!

Нека Облаците зли

мозайки сиви да нареждат!

Океанът пак ще следва

с прилив нежната Луна;

Любовта му е последна.

Любовта му е една.

 

Бреговете нека стягат

примки каменно въже!

Дните нека уговарят

Времето - да изтече!

Любовта на Океана

към далечната Луна,

цяла Вечност е събрала

в песъчинки - от Брега.

 

Дори на Слънцето лъчите,

в топли люлчици събрани

да протягат към вълните,

мамещи, лъстиви длани,

които щедро обещават

незалязваща позлата,

остава верен Океанът

на Луната...

 

На Луната!



 

 

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесах!
  • Пишеш чудесно! Поздравявам те!
  • Явно са ти слабост водните стихии
    На този стих му липсва само една музика и би станала страхотна песен
    Хареса ми!
  • "остава верен Океанът
    на Луната...

    На Луната!"

    Браво!
  • Поздравления и тук!
    Много добро начало!
  • Любовта на океана е пресъздадена уникално!
    Поздравления!
  • Музика има в стиховете ти!
  • Прекрасно !
  • Наричаш "бреме" удоволствието да коментирам стиховете ти? Странно... Ами не, не се договорихме!
  • Поздравления и от мен за мъдростта!
  • Когато поезията поражда възприятия, значи е изпълнила предназначението си. При теб се долавя дори звукът на разбиващите се в брега вълнички. И лунната пътека върху морската повърхност доставя на вътрешния поглед... спокойствие. Съдържателно, великолепно стихотворение!
Propuestas
: ??:??