Каза ми, че мразиш светлината,
че слънцето очите ти гори.
Каза ми, че търсиш свободата,
че си уморен от хорските лъжи.
Каза, че си принц на мрака,
че имаш ледено сърце.
Каза, че една жена те чака,
че искаш само нейните ръце.
Каза, че си истински щастлив,
че мъката любовна ти е чужда.
Каза, че животът ти е див,
че единствено от вяра имаш нужда.
Сега млъкни, стисни красивите си устни,
искам да ти кажа две слова:
Думите и мислите без теб са пусти,
искам аз да бъда твоята луна.
С матовата ласка на душата
да погаля твоето лице,
със силата велика на земята
да омагьосам твоето сърце!
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados