Принцеса, но с цената на какво,
има ли в сърцето ти любов.
С лице на ангел,
но със дяволска душа.
С усмивка безразлична
и фалшива красота.
Намираш утеха в техните ласки,
казваш, че са нежни и прекрасни.
Умееш да лъжеш, нали,
но предадена оставаш ти.
Неизживяно детство, без мечти,
друг е господар на дните ти.
Мислиш си, че няма друга като теб,
една играчка в чуждите ръце.
Диамантите допълват
изкуствения блясък.
Веднъж започнеш ли,
вървиш сама нататък.
Към пропастта, която те зове
и очаква твоето каменно сърце.
Ще дойде ден, когато ще откриеш,
от съвестта си няма начин да се скриеш.
Искаш ли да си свободна,
или харесва ти да бъдеш в плен?
Търсиш радост невъзможна
и нощта превръщаш в ден.
Питам се каква е твоята душа -
бляскава или една развалина?
Знаеш, че боли от това,
не се мисли за по-добра.
Какво ли те кара да бъдеш такава,
принцеса на греха и суетата?
Рано или късно всеки те предава,
наградата за теб е самотата.
© Кики Todos los derechos reservados
Не им е лесно.
Интересен стих!Поздрав!